НАЧА̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; нача̀кам се, -аш се, св., непрех. Чакам много дълго, докато ми омръзне. — Колко ще чакам? — Много .. — Начакай се хубаво сега, че да ти дойде акъла! Б. Априлов, КН, 17. — С какво мога да бъда полезен на ваша милост? — решил, че се е начакал, попита офицерът. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 341. Нашите пътници ся начакаха тук, после ги повикаха при стотника. Б. Димитров, Я I (превод), 16.